Abstract
<jats:p>С цел да се разработи, предложи и приложи метод за сравняване на продуктивността и стабилността на генотипове тритикале с различен географски произход, са изследвани две колекции от 14 български и 17 полски сорта от културата в 4 контрастни периода на отглеждане (2019/2020; 2020/2021; 2021/2022; 2022/2023). Разработен е, приложен и оценен модел, базиран на относителен добив за анализ на продуктивните възможности на даден генотип да реализира продуктивност над средната при изследване на географски диференцирани съвкупности от генотипове. Определени са параметрите за стабилност на моделирания добив съгласно методите на Eberhart and Russell, Shukla, Wricke, AMMI stability analysis и Environment Adjusted Yield Model. Резултатите за продуктивността показват, че приложеният модел и резултатите за моделирания добив дават възможност изследваните съвкупности от български и полски сортове да бъдат сравнявани по между си, а също така да бъдат сравнявани и отделните генотипове между двете групи с различен географски произход. С най-висока моделна продуктивност се характеризират сортовете Салто, Толедо, Казино, Теран и Бумеранг. Най-висока комплексна стабилност на база на моделирания добив е установена при сортовете Бумеранг, Ирник, Благовест, Траперо и Ремико, а с ниска комплексна стабилност са Мусала, Силверадо, Казино и Алгосо. При оценка на стабилността на отделните групи, всички използвани параметри, основани на моделирания добив показват, че при изследваните условия на средата българските сортове се характеризират с по-висока стабилност, спрямо полските.</jats:p>