Abstract
<jats:p>За правилна преценка на родителите, които участват в хибридизационната програма, и определянето на родителските двойки, всеки селекционер се нуждае от правилно проучване върху интересуващите го признаци и тяхното взаимодействие в генома. За успешно съчетаване на признаците в новия геном и получаване на нови форми е нужно да се използват генетически раздалечени форми. Обект на настоящото изследване са 94 български, турски, унгарски, френски и сръбски сорта, и напреднали линии обикновена зимна пшеница. Материалите са изпитвани през периода 2023–2024 г. на опитното поле на ИРГР, Садово. Отчитани при биометричния анализ бяха: височина на растението (PH), обща братимост (TT) и продуктивна братимост (PT), дължина на централен клас (CSL), брой класчета в централен клас (SNCS), маса на зърна в централен клас (GWCS), маса на зърната в останалите класове (GWOS), брой зърна в останалите класове (GNOS), брой зърна в 1 растение (GN1P) и тегло на зърната в 1 растение (GW1P). По утвърдена методика (Georgiev et al., 2014) всяка от тези групи показатели получи бална оценка, която участва във формирането на общия бал. В това проучване са използвани компонентния, клъстерния, корелационния и факторния анализ. Установени са източниците на вариране на снетите при биометричния анализ показатели. Направен е избор на родителски двойки, съобразен с линейния модел. Определена е генетическата отдалеченост на образци от българската и чужда колекция.</jats:p>