Abstract
<jats:p>В доклада се поставя на разглеждане историята и бъдещето на разширяването на Европейския съюз в контекста на идеята за „Европа на много скорости“. В качеството на основна опорна точка е обобщен натрупаният опит при предходните разширявания на ЕС (в т.ч. и на неговата Еврозона), тъй като особено след тези със страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Югоизточна Европа (ЮИЕ) беше констатирано, че не всички от тях „участват в еднакви равнища на интеграция“. В много голяма степен се очаква Европейският съюз да се сблъска с този проблем и при следващото присъединяване на нови държави от региона на Западните Балкани, особено като се има предвид, че те се различават съществено по своето политическо и социално-икономическо развитие; по скоростта, с която напредват; по желанието да преодолеят наследството от миналото и окончателно разрешат споровете помежду си. Специално внимание в доклада е обърнато на основанията по специфични въпроси да има различно движение и сценарии, но в рамките на една и съща посока. На базата на конкретни данни и аргументи се достига до извода, че тенденциите за фрагментиране на Съюза са обективно обусловени, но че съществуват механизми за намаляване/преодоляване на различията и постигане на съгласие по общите интеграционни цели, вкл. и в предприсъединителния период.</jats:p>