Abstract
<jats:p>Текстът в настоящата публикация изследва същността на понятието “автентичност” в контекста на съвременния начин на живот с характеризираща го динамика на процесите. Поставят се понятийни акценти насочени към българския фолклор, като се използва за образец Националният фолклорен събор в Копривщица. Логично в съжденията се проследява промяната на селският бит и култура от края на XIX век до днес, като по този начин се защитава тезата за “чистотата” на представената фолклорна традиция на събора през 1986 година, поради живата връзка на поколението тогава с първоизточника. Проследяват се промените в разбирането за автентичност, която днес се дефинира - “локална идентичност” и “ревитализирано наследство”, признати с конвенция на ЮНЕСКО. Констатира се, че 1) фолклорът се променя под влиянието на глобализацията, но запазва своята ценност като съвременна форма на културна приемственост и 2) етимологичната справка доказва, че днес автентичността не е имитация на миналото, а жива трансформация на народното изкуство.</jats:p>